Често ме навестява един ден от лятото в спомен за топлите лъчи и галещото слънце. И сега в тази студена нощ си давам сметка, че още не е свършил за мен.
Прибрах се с бутилка Smirnoff и докато MAXI JAZZ издуваше колоните с техно-саунд, стисках чашата си в люлеещия си стол, опитвайки се да открия как започна всичко.
Не, че има някакво значение.
Подреждам хаотичните си мисли, леко трептящи под силните басове и в унеса на тихата вечер осъзнавам, че за всичко последвало сам съм си виновен.
Отпивам от ледената чаша разредена с парченце лимон и утолявам частици от горящата ми жажда по напуканите ми устни.
Нуждата да прибавя и малко лед, е почти на ръба да прелее, както и усещането с което поглъщах жадно вечерта от лятото с изкушенията в които сам се набутах с голямата си уста.
Естествено всичко започна с една жена и невинната ми закачка, която прерасна във великолепно настроение повалящо, като домино всички норми и задръжки.
Не, че се съобразявам и следвам правила. Нито пък съм моралист. Отпускам се и вътре в мен напира да излезе скритото дяволче, заради което често се озовавам в различни ситуации...
Средата на лятото. Слънцето беше достигнало своя максимум и след като бях изкарал в офиса четири часа на 21 градуса, беше немислимо да си подам носа в изпиващата жега.
Задачите не спираха и парите трябваше де се преведат по сметката. Тъкмо щях да свърша нещо и в близост до банката, открадвайки от служебното време.
Впития ми потник с пълзящи пипала от татуировка подаваща се из под него, беше залепнал още преди да си сложа слънчевите очила.
Наболата ми брада беше почти изсветляла с тъмния тен на лицето ми и имах чувството, че е подгизнала от вода стичаща се по него.
Широките ми бермуди със странични джобове, бяха залепнали по бедрата ми, а хлътналия ми корем и стегнатите ми мускули, не можеха да се справят със стягащия обръч на прилепналия черен потник.
В унисон с желанието си да се върна по-бързо в офиса се потопих в кварталния клон на една банка и се наслаждавах на хладта от климатика.
След напичащите и непрощаващи жарки лъчи, изпитах истинско удоволствие да се отпусна в атмосферата на помещението.
Седях, чаках си реда и тихо слушах гласа на банкерката, обясняваща внимателно за условията по договора на младо семейство.
Лекият й монотонен и почти приспивен тембър, навлизаше в мен карайки ме трептящо да си представям шепота й, почти в ухото си.
И тогава я видях да се изправя...
...и за първи път я видях с рокля.
Леката падаща материя от вискоза се свлече по издължените й бедра, но не преди да зърна белотата на кожата й с онази привлекателност от мекотата на извивките им в зараждащо се еротично привличане от момента и... се възбудих.
Почти бях хипнотизиран и тази гледка и със сигурно щеше да ме преследва цял ден. Само, че още не знаех, както и какви други изненади щеше да ми донесе деня.
-Заповядай!...
Бях на светлинни години в мислите си, в които въображението ми пълзеше разсъбличайки тялото й.
Наместих се срещу нея и свалих слънчевите си очила, разкривайки по скоро торбичките под очите си от предната вечер отколкото, че блестяха пламъчета в помислите ми.
-ЕГН?!...
Нямаше ме. Бях в омая. Нуждата да я попивам, измести мисловния ми процес и задълбочен в леките извивки на гърдите и се бях потопил в деколтето.
Повдигнах очите си в очилата й, с които по скоро прикриваше модни навици, отколкото належащи нужди.
-Основание за внасяне?!...
Едва ли имаше в момента сила, която можеше да попречи да спра думите, които се чувах да казвам.
Страховете ми някъде дълбоко се бяха покрили и едно таено напиращо желание, караше тялото ми да излъчва онова напрежение преливащо в нужда да се посегнеш и привлечеш слабото й тяло.
-Тогава повече, няма идвам с нея на работа! - и се усмихна игриво...- И без това не ни разрешават да ходим с толкова къси поли !...
Прикования ми поглед в дългите и пръсти, хич не ме притесни, че бяха украсени с халка. Погледа ми се вдигна към устните й, разкривайки съвършената усмивка и привличащата сексуална нотка на кикота в който почти ме потопи в омаята си.
Точно в този момент я пожелах истински. По начин разсъбличайки задръжките щях да се потопя в пороците за да я имам и след няколко месеца да изпитваме и двамата нужда да споделяме мига за се будим един до друг.
Нежна брюнетка с плавни движения и очарователни маниери докосна една струна в мен, която след не повече от час щеше да се опита да скъса една друга жена и същата вечер щяхме да се чукаме по начин неконтролиращ представите ни за страст...
Но тава е друга история ... която допринесе за много по-различни развития от историята.
...е, още не го знаех и с надеждата да продължим следващия път закачката, изскочих в полепващата жега на деня, докато не се потопих в офиса в който ме очакваха куп изненади.
Жълта бележка залепена на монитора ми с красив и наклонен шрифт ...
-Трябва ми прогнозата за Британския паунд...
...ме върна в действителността и за миг успях да се съсредоточа... докато не си подадох главата в офиса й, носейки една малка папка стегната с ластик.
Сините й очи и русата и коса падаща на раменете й бяха последното нещо, за което бих си мислел днес... докато не ми се усмихна.
Беше с цикламена рокля и малките и гърди почти се бяха подали из под тънката материя от прозрачен модал.
Седеше зад бюрото си и излъчваше такъв сексапил, че ме зашлеви през вратата и както си бях възбуден, направо ме закова за стената.
Прехапах устните си и докато преглъщах се приближих до нея.
Разлистваше папката ми и макар да не виждах очите й вече се бях потопил в дълбочината на деколтето й и се наведох към нея.
Леко доближих устните си до ухото й.
Не се отдръпна.
Свали папката върху голите се бедра.
Наведена напред виждах малките й гърди как зърната й се втвърдиха и светлите ореоли около тях образуваха мънички дискове, който така исках да захапя.
Възбуден. Все още мълчах и само устните ми докосваха ухото й.
Корема и хлътна навътре. Бедрата й се разтвориха в страни и видях как пръстите й почти смачкаха папката.
Закачките ни от две седмици насам, издаваха други нужди.
Изчаках момента и преди да се отпусне, дъха ми с думите ми тихо се настани в ушите й...
-Искам да те чукам!...
Беше затворила очи. Стоеше без да помръдва. Оставих я така в тишината на офиса и притворих вратата. След половин час ми звънна...
-Тази вечер! Искаш ли да пием по едно?!...
Но и това е друга история, която ще разкажа скоро.
По-интересното е, че докато си тръгвах от офиса няколко човека ми се усмихнаха в коридора виждайки нещо ново в мен, без да знаят какво?!...
Усмивката на Блудникофф...
