...винаги съм искал да напиша:
Синята Тишина стъпва влюбено в очите ми...
Ехото й, кънти ТАНцувайки по бузите...
Устните ми в сълзи се прегръщат с носталгията...
10 години се изнизват в миг, като спомени...
Земята ми, продължава да е пуста и синя...
Дъждовете ми, спят в шепите...
Миналото крие неизказаните ми слова...
Последната ми глътка е пареща с усещане за скъсани частици в душата ми...
А Слънцето остава толкова далечно и тихо...
Винаги съм искал да напиша:
Затварям очите си... и завинаги спирам да мечтая...
Но единствено мога...
... да опиша чувствата си в момента преди да ги забравя...
