Бях забравил за момичето с малката закачлива усмивка. Влезна палаво и кокетно завъртя дупето си и се настани срещу мен.
-Здравей...
Спомних си я първия път, когато се появи. Изглеждаше, като всички останали или по скоро приличаше по нещо на теб.
И това жегна нещо дълбоко в мен, което бях загубил за известно време и ме подтикна да й обърна по-специално внимание.
Всъщност истината е, че я бях виждал в магазина няколко пъти да си избира плодове, но така и не се осмелих да я заговоря... -Здравей, помниш ли ме?!... Струваше ми се глупаво и изтъркано и просто се отдалечавах.
Но спомена от пленяващата й усмивка с тайните скрити в очите й, ги пазя в себе си и с чаша в ръка понякога се опитвам да си я представя пред мен.
Разговаряме. Преправям гласа й. Но в повечето случаи спорим за истински неща. Неприкрито отстояваме позициите си и не се крием зад цитати, а споделяме мислите си.
В такива моменти съм себе си. Без да се налага, че ще ме заболи... ако си тръгне отново. Да преживея поредно разочарование. Да преглъщам нови горчивини. Да страдам за нещо, което не съм успял да събудя в нея, но съм го изгубил, защото съм искал да й го подаря.
В такива моменти обичам да разказвам за мечтите си. Да обгръщам вниманието й с онова усещане за сигурност, което ще получи чак на сутринта. С усмивка подпрял ръка на главата си върху възглавницата и я чакам да се събуди.
Да отметна разрошените й кичури и да надникна в прекрасните й очи. И в такива моменти съм сигурен, че чувствата ми ще прелеят в най-силното желание да я прегърна и целуна и да потъне в обятията ми с докосването на устните ни.
Винаги ми се е искало да й прошепна нещо тихо и да оставя аромата на телата ни да се слее от предната вечер и докато остатъците от червеното вино на вечерта ни стопля, да погълнем онези недоизказани и ненаправени неща, за които копнеем в самотата си.
И теб те няма. И нея я няма. Момичето с палавата усмивка. А така студено , когато потънеш в тъгата си и те обземат мисли за изгубени чувства от привързаността на привличанията, към тази любов, която никога не си я изпитал истински...
-Кафе?!...
-Да, едно кафе ще бъде добре!...
-Мисля си за теб често.
-Зная! ...и аз за теб.
-Спомням си как се запознахме. Тогава си беше купила онези оранжеви чаршафи.
-Да и ти ме заговори заради тях.
-И не съжалявам. Имах най-Прекрасната си нощ... и си тръгна на сутринта, както и всички останали.
-Да!... често се чудя защо го направих. Тогава споделих с теб...
-... че те притесняват малките ти гърди ли ?!...
-Неееее!Но ти ми каза нещо, много мило?!...
-Някои мъже харесват...
-...много други неща в жените!!!
-Все още смятам така...
-Да! Щом си тук след 10 години, както ми обеща.
-А ти защо се забави толкова дълго ?!...
-Забравяш нещо?!... лиричната ти героиня съм.
Блудникофф докосна ръба на чашата. За поредна вечер остана празна...
