Как мога да пресъздам един момент и да го запазя завинаги в себе си?!... Заедно с чувствата, които съм изпитал докато съм се потопявал в красотата и великолепието на изгрева.
Възможно ли е настръхващото величие да пропълзява тръпнещо в очакване по кожата ми?!... Да се случва отново и отново, стига да успея да затворя очи и някъде далеч във времето да видя тази интимност от моменталността. Да ме обгръща със същата сила и да изпитвам това вълшебство, което така съвършено се е запечатало в спомените ми.
Нима изгрева е толкова внушителен в своята червенина над вълните, че засенчва всичко друго случващо с в бавното му издигане над моста?!... Преплели пръсти... Забавили дишане ... Поглъщаме с очите си събуждането на това обилие от нови пропълзяващи трепети към устните ни в докосване и споделяне на желанията ни да слеем телата си.
Надвесен над тези пъстри очи да наблюдаваш, как морето дава сила на слънцето да се издига високо... високо и да те обгръща с топлината си, докато ти докосваш с нежност аромата на косата й, поглъщаща бавно всичко около теб.
И в тези очи с цвят като неузрял лешник с парченца шоколад, преливащи в златно да откриеш всичката любов за която си копнял някога... Мечтал... Сънувал...
...ами ако никога не си наблюдавал изгрева над морето?!... ако никога не си имал възможността да му се наслаждаваш?!... ако това се е случвало на друг?!... а не на теб?!... как ще го откриеш и опишеш с думи ще намериш единственото нещо, което има значение за теб?!...
Застанала на терасата снимаше изгрева. А някъде в бъдещето Блудникофф беше заровил затворените си очи в косата й...
